Три думички
Забравих имената на цветята.
Забравих птиците как пеят.
Зла вещица открадна ми душата,
прокле ме да се разпилея.
Покой да не намеря, мъка да не мине,
да ме боли до гроба, че и вдън земята.
При себе си да мога да те върна, сине,
ще си продам на дявола душата.
Със Самотата сме сестри-близначки.
Баща и майка аз за тебе бях.
Отучих се, забравих как се плаче.
Да бъда друга просто не успях.
Но някъде обърках се. Прости ми,
че може би не съм била добра.
Кога светът пред теб се срина
така и не можах да разбера.
И всеки ден се раждам и умирам.
Броя минутите от пет до шест.
Часът на свиждането. В този час съм жива
за мъничко, когато съм до теб.
Потъва времето в една минута
след шест животът ми е вече минал.
Кажи ми само, че ще има утре.
Три думички кажи ми. Те ми стигат.
© Юлия Барашка All rights reserved.
