8 мая 2012 г., 09:55

три години без теб ( Дали?)

1.2K 0 2

Казват, времето лекувало, дали,
а виждали ли са в пустиня да вали?
Отмивала се болката, ако облееш я в сълзи,
забравял си горчивото, ако те галят често слънчеви лъчи.

Минава година, Земята се върти,
аз обаче не вярвам... дали?
Дъждът допълвал морето,
а аз празна умирам... уви.
И каза ми някой, че друг огън ще гори,
аз не усещам, треперя... дали?
Прошепваща болка кънти,
няма те още, уви...

Неусетно календарът изброи две, откакто сме сами,
на мен ми се сториха десет, уви...
И пак някой ми каза: "момиче, я спри!",
а сякаш крещеше: "хей, още поплачи",
ех, удавих ги вече тия очи...
а тебе още те няма... уви...
И друг дойде и каза: "и други ще има", дали?
Втора година все тук ме боли...

И ето, днес трета измина... не било век, а година,
само още една към цялата тази дузина...
И седя, и те чакам вкъщи, уви...
ще се върнеш, знам... дали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам!
  • А дали си струва такова очакване?! Риторичен въпрос, вярвам... Но все си мисля, че си струва да чакаш човек, а не камък...
    Хареса ми обаче очакването в думите ти, има силен заряд

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...