три години без теб ( Дали?)
Казват, времето лекувало, дали,
а виждали ли са в пустиня да вали?
Отмивала се болката, ако облееш я в сълзи,
забравял си горчивото, ако те галят често слънчеви лъчи.
Минава година, Земята се върти,
аз обаче не вярвам... дали?
Дъждът допълвал морето,
а аз празна умирам... уви.
И каза ми някой, че друг огън ще гори,
аз не усещам, треперя... дали?
Прошепваща болка кънти,
няма те още, уви...
Неусетно календарът изброи две, откакто сме сами,
на мен ми се сториха десет, уви...
И пак някой ми каза: "момиче, я спри!",
а сякаш крещеше: "хей, още поплачи",
ех, удавих ги вече тия очи...
а тебе още те няма... уви...
И друг дойде и каза: "и други ще има", дали?
Втора година все тук ме боли...
И ето, днес трета измина... не било век, а година,
само още една към цялата тази дузина...
И седя, и те чакам вкъщи, уви...
ще се върнеш, знам... дали?
© Авелина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесвам!
-
А дали си струва такова очакване?! Риторичен въпрос, вярвам... Но все си мисля, че си струва да чакаш човек, а не камък...
Хареса ми обаче очакването в думите ти, има силен заряд
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
