Три камъчета...

16 нояб. 2008 г., 08:31

Поэзия » Любовная

5.0 / 18

968 0 28

Зад тънките завеси на очите ми
витаят спомени със дъх на лято,
с три камъчета боси във ръцете ми
се молят и насън, за да те имам.
Владееш ме със жаждата пустинна.
Илюзията даже мен ми стига.
Оазисът - анонс е скрит зад дума,
преляла със сърцето ми в сълзата.
Щом нашето небе все още помни
мелодията във пулсиращите вени
и приливите с изгреви в очите,
разстилащи жарта в гърдите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На небето няма само звезди
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »