Три камъчета...
Зад тънките завеси на очите ми
витаят спомени със дъх на лято,
с три камъчета боси във ръцете ми
се молят и насън, за да те имам.
Владееш ме със жаждата пустинна.
Илюзията даже мен ми стига.
Оазисът - анонс е скрит зад дума,
преляла със сърцето ми в сълзата.
Щом нашето небе все още помни
мелодията във пулсиращите вени
и приливите с изгреви в очите,
разстилащи жарта в гърдите.
To в моите мечтания и песни
все тъй те чакам утринна в деня си,
обличам камъчетата в надежди,
за да познаеш в мене любовта си.
витаят спомени със дъх на лято,
с три камъчета боси във ръцете ми
се молят и насън, за да те имам.
Владееш ме със жаждата пустинна.
Илюзията даже мен ми стига.
Оазисът - анонс е скрит зад дума,
преляла със сърцето ми в сълзата.
Щом нашето небе все още помни
мелодията във пулсиращите вени
и приливите с изгреви в очите,
разстилащи жарта в гърдите.
To в моите мечтания и песни
все тъй те чакам утринна в деня си,
обличам камъчетата в надежди,
за да познаеш в мене любовта си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
