Nov 16, 2008, 8:31 AM

Три камъчета...

  Poetry » Love
1.1K 0 28
Зад тънките завеси на очите ми
витаят спомени със дъх на лято,
с три камъчета боси във ръцете ми
се молят и насън, за да те имам.
Владееш ме със жаждата пустинна.
Илюзията даже мен ми стига.
Оазисът - анонс е скрит зад дума,
преляла със сърцето ми в сълзата.
Щом нашето небе все още помни
мелодията във пулсиращите вени
и приливите с изгреви в очите,
разстилащи жарта в гърдите.
To в моите мечтания и песни
все тъй те чакам утринна в деня си,
обличам камъчетата в надежди,
за да познаеш в мене любовта си.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...