4 февр. 2009 г., 12:27

Три реда картечен откос

1K 0 12

 

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Три неща в живота най-мразя -

предателството, лъжата

и фалшивата поза.

 

И съм с нюх на пустинна лисица.

Всяка поза изкусно надушвам -

под камък, зад камък, все тая,

забелязвам я с око на орлица.

И я разкъсвам.

 

Внезапно връхлетяло предателство

загръщам със късчета неприсъствие.

Ако обаче поискат ми прошка -

не им давам тази възможност.

Просто няма такава.

 

Готова съм да простя за лъжата,

която неволно изричат,

но думите лъскави за оправдание

оставям безмълвно да хлипат

винаги във краката ми.

 

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Два пълнителя в лъжата изпразвам,

третият е от стиха ми.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом пръстът ти е на спусъка, трябва много да внимавам!
  • Рядко се срещат такива жени.
    А може би просто се преструваме на добри и нежни.
    И точно така трябва - да се стреля срещу лъжата, срещу фалша, срещу маските...
    Макар и с риск да не сме толкова женствени.
    Смел поглед към горчивите истини.
    Поздрав, Ведрина!
  • съвсем картечно
    но красиво
  • Внезапно връхлетяло предателство
    загръщам със късчета неприсъствие


    !!!
    от една разстреляна
  • При "пустинна лисица" по-добре да не се мяркаш пред погледа И...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...