4.02.2009 г., 12:27

Три реда картечен откос

1K 0 12

 

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Три неща в живота най-мразя -

предателството, лъжата

и фалшивата поза.

 

И съм с нюх на пустинна лисица.

Всяка поза изкусно надушвам -

под камък, зад камък, все тая,

забелязвам я с око на орлица.

И я разкъсвам.

 

Внезапно връхлетяло предателство

загръщам със късчета неприсъствие.

Ако обаче поискат ми прошка -

не им давам тази възможност.

Просто няма такава.

 

Готова съм да простя за лъжата,

която неволно изричат,

но думите лъскави за оправдание

оставям безмълвно да хлипат

винаги във краката ми.

 

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Два пълнителя в лъжата изпразвам,

третият е от стиха ми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом пръстът ти е на спусъка, трябва много да внимавам!
  • Рядко се срещат такива жени.
    А може би просто се преструваме на добри и нежни.
    И точно така трябва - да се стреля срещу лъжата, срещу фалша, срещу маските...
    Макар и с риск да не сме толкова женствени.
    Смел поглед към горчивите истини.
    Поздрав, Ведрина!
  • съвсем картечно
    но красиво
  • Внезапно връхлетяло предателство
    загръщам със късчета неприсъствие


    !!!
    от една разстреляна
  • При "пустинна лисица" по-добре да не се мяркаш пред погледа И...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...