4.02.2009 г., 12:27

Три реда картечен откос

1K 0 12

 

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Три неща в живота най-мразя -

предателството, лъжата

и фалшивата поза.

 

И съм с нюх на пустинна лисица.

Всяка поза изкусно надушвам -

под камък, зад камък, все тая,

забелязвам я с око на орлица.

И я разкъсвам.

 

Внезапно връхлетяло предателство

загръщам със късчета неприсъствие.

Ако обаче поискат ми прошка -

не им давам тази възможност.

Просто няма такава.

 

Готова съм да простя за лъжата,

която неволно изричат,

но думите лъскави за оправдание

оставям безмълвно да хлипат

винаги във краката ми.

 

Три реда картечен откос съм.

И пръстът ми е на спусъка.

Два пълнителя в лъжата изпразвам,

третият е от стиха ми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом пръстът ти е на спусъка, трябва много да внимавам!
  • Рядко се срещат такива жени.
    А може би просто се преструваме на добри и нежни.
    И точно така трябва - да се стреля срещу лъжата, срещу фалша, срещу маските...
    Макар и с риск да не сме толкова женствени.
    Смел поглед към горчивите истини.
    Поздрав, Ведрина!
  • съвсем картечно
    но красиво
  • Внезапно връхлетяло предателство
    загръщам със късчета неприсъствие


    !!!
    от една разстреляна
  • При "пустинна лисица" по-добре да не се мяркаш пред погледа И...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...