Три секунди до пролетта
ТРИ СЕКУНДИ ДО ПРОЛЕТТА
Дойде декември. Ръсна сол и пясък.
И стана кално, безнадеждно стана.
Навръх дървото дрезгаво изкряска
измръзнала и прегладняла врана.
И всеки скри душата си на топло.
Зави я, задуши я под балтона.
Но само аз дочувам как потропва
среднощ и с плахи пръсти – монотонно.
През зимата – сезона на мъглите,
е пълна тишината с безпокойство.
Надявам се горещо, че не спите
и поривът за пролет е усто̀йчив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
