ТРИ СЕКУНДИ ДО ПРОЛЕТТА
Дойде декември. Ръсна сол и пясък.
И стана кално, безнадеждно стана.
Навръх дървото дрезгаво изкряска
измръзнала и прегладняла врана.
И всеки скри душата си на топло.
Зави я, задуши я под балтона.
Но само аз дочувам как потропва
среднощ и с плахи пръсти – монотонно.
През зимата – сезона на мъглите,
е пълна тишината с безпокойство.
Надявам се горещо, че не спите
и поривът за пролет е усто̀йчив.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
