Тридесет и девет годишните
Неусетно минават годините,
изминава ден подир ден...
Днес, утре вече е минало,
останало късче от мен...
Но защо ли, защо ли, защо ли
изпитвам такава носталгия?
Стига с тези въпроси и отговори!
Те причиняват само терзания!…
Нямат значение годините!
Нито времето отминало!
Живот и здраве за нас и роднините!
Да налеем чаши с руйно вино!
Да пием на глътки от чашите!
Да пием до дъно и пак да наливаме!
Защото няма по-голямо щастие
от това, което го имаме!!!
Тридесет и девет години!
Тридесет и девет лета!
Тридесет и девет пролети и зими!
На тридесет и девет станахме през есента!
© Живко Желев Все права защищены