Oct 15, 2005, 7:50 PM

Тридесет и девет годишните

Poetry

962 1 0

Тридесет и девет годишните

Неусетно минават годините,
изминава ден подир ден...
Днес, утре вече е минало,
останало късче от мен...
Но защо ли, защо ли, защо ли
изпитвам такава носталгия?
Стига с тези въпроси и отговори!
Те причиняват само терзания!…
Нямат значение годините!
Нито времето отминало!
Живот и здраве за нас и роднините!
Да налеем чаши с руйно вино!
Да пием на глътки от чашите!
Да пием до дъно и пак да наливаме!
Защото няма по-голямо щастие
от това, което го имаме!!!
Тридесет и девет години!
Тридесет и девет лета!
Тридесет и девет пролети и зими!
На тридесет и девет станахме през есента!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0