2 янв. 2009 г., 18:14

Трийсет 

  Поэзия
1505 0 34
 

Трийсет дни и после нищо.

После... само ме боли.

После... ти си си отишла

и сърцето ми мълчи, мълчи.

И ръцете ми са вейки сухи,

зъзнещи под летен сняг.

И пропуква в мислите ми глухо

образът ти пак, и пак...

 

И се счупвам в тихата си мъка,

с обещание - да те забравя.

Трийсет дни... след тях съм стъпкан.

Свят-тъга в очи затварям.

И от сухата усмивка

се опитвам да прогледна.

Трийсет дни ме промениха.

 

Май обичах за последно.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??