Трийсет
Трийсет дни и после нищо.
После... само ме боли.
После... ти си си отишла
и сърцето ми мълчи, мълчи.
И ръцете ми са вейки сухи,
зъзнещи под летен сняг.
И пропуква в мислите ми глухо
образът ти пак, и пак...
И се счупвам в тихата си мъка,
с обещание - да те забравя.
Трийсет дни... след тях съм стъпкан.
Свят-тъга в очи затварям.
И от сухата усмивка
се опитвам да прогледна.
Трийсет дни ме промениха.
Май обичах за последно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
