Трийсет

Poetry

1.9K 0 34

Трийсет дни и после нищо.

После... само ме боли.

После... ти си си отишла

и сърцето ми мълчи, мълчи.

И ръцете ми са вейки сухи,

зъзнещи под летен сняг.

И пропуква в мислите ми глухо

образът ти пак, и пак...

И се счупвам в тихата си мъка,

с обещание - да те забравя.

Трийсет дни... след тях съм стъпкан.

Свят-тъга в очи затварям.

И от сухата усмивка

се опитвам да прогледна.

Трийсет дни ме промениха.

Май обичах за последно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

музика ...

2009-01-26T21:18:48+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Има ли нужда от пространни коментари?
О, не!
Защото душата ти е казала, а ръката го е написала!
Прекрасно, Дидо!

2009-01-24T11:14:17+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Ти - това!?
Извинявай, ама нещо си се объркал
Да обичаш като за последно - виж, това може.
Ти си самата обич, Дидо. От къде знам ли?
Ами чета те

2009-01-24T11:10:05+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Напред, момче, напред!
Няма обич за последно!
Но великолепен стих си написал!
Поздрави!

2009-01-04T20:34:31+02:00
vanila_n (Виолета)

Много силен стих, особено силен край!

2009-01-04T19:13:57+02:00