Genereux (Любомир Попов)
133 1307
24 окт. 2018 г., 08:12

Тримата братя и златната ябълка - 5_ 

  Поэзия » Другая
910 6 13

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)

 

 

НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА

 

Отново се изтърколи една година

и ето че най-малкият от трите сина,

застана пред баща си и изрече:

„Накрай и моят ред настъпи вече!

 

Благослови ме тате, тая нощ,

ще взема лък и остър нож

и мисля да поема към гората,

дано овардя ябълката от ламята.

 

„Ех, сине!” - промълвил бащата -

там, дето не успяха твойте братя,

ти мислиш ли, че ще се справиш,

та от ламята зла да ни избавиш?

 

Щом си решил - на добър час,

но кон да дам не мога вече аз,

ти знаеш, че изяде ги ламята,

остана само Марко във саята,

 

ако не те е срам, в яхъра е – яхни го

и към гората смело пришпори го!”

„Не ме е срам!” - тихо синът отвърна,

 усмихна се, чевръсто се обърна

 

и към яхъра се отправи,

с магарето да се оправи,

но то си прояви ината,

запънато до яслата с тревата.

 

Все пак, накрая, ура-тута,

синът на двора го избута,

юздите бързо му постави,

възседна го и се отправи

 

към Тилилейската гора,

а Марко здраво изрева,

ушите гордо си напери,

дори земята потрепери

 

от вихрения му галоп

и от невиждания скок,

с  който то зида прескочи

и към гората се насочи.

 

Подире му се вдигна дим,

а Месецът - невъзмутим,

прехапа устни от почуда

от тази Маркова възбуда,

 

дори дърветата в гората,

от страх направиха му път,

а птиченцата във гнездата,

до смърт уплашени мълчат.

 

Пред запъхтяното магаре

и неговия смел ездач

внезапно Петко се изправи -

неустрашимият пазач.

 

„Стой!” – плашилото извика,

„Къде препускаш в този час?”

Отвърнал брата на Страшника:

„За ламята дошъл съм аз!”

 

„Убий я бате – ще помагам,

без мене за къде си ти?

Честта си на пазач залагам,

че халата ще победим!

 

Ламята в полунощ  като пристигне

и щом глава към ябълката вдигне,

пред нея смело аз ще се изправя,

гласа си тъй на мечка ще преправя,

 

че злият звяр от страх ще потрепери

във мене погледа си той ще впери,

а ти без много да се чудиш и се маеш

я удряй по главата както знаеш!”

 

„Това добре - юнакът смел изрече -

но смятам, че дошло е време вече,

да се заеме всеки със делата,

за да се справим ние със ламята!

 

Сега на онова дърво, което,

разперило е клони до сенцето,

ще се покача и ще се прикрия,

дано оттам ламята да убия!”

 

Настана полунощ и гръм затътна,

плашилото се вцепени, изтръпна,

че нейде нависоко, над гората,

пробляснаха очите на ламята,

 

която към дървото се насочи,

към ябълката тя език проточи –

огромен като огнена лопата

и в този миг прониза го стрелата.

 

Ужасен рев процепи тишината,

плашилото се просна на земята,

а Марко се прескунди презглава

щом ламята просъска след това:

 

„Мислете му, когато оздравея,

ще се завърна и кат’ суховея,

оттук  ще мина и ще изгоря

и вас, и Тилилейската гора!”

 

 

Край на пета част!

 

Следва…

 

© Любомир Попов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чакам с нетърпение всяка следваща част и накрая книжния вариант на книжката, която с удоволствие ще подаря на внучката си.
  • Благодаря Ви, Приятели - за топлите думи, за куража, за очакването на следващите части!
  • О, колко много подтекст намерих тук!
    Да ме бяха фраснали със чук...
    Но да дочакаме отново,
    Любомире, следващото слово!
    Поздравления!
  • Харесах и тази част.
    Поздравления за умението!
  • !!!
  • Любо, респект пред таланта ти!
  • Значи аз мисля, че Ангел Каралийчев само може да се гордее с теб, Любо, така както ние се гордеем. Лично на мен пресъздадената от теб приказка в рими даже ми харесва повече от оригинала. Възхищавам се на умението ти!
  • Чета,чета и препрочитам! Личи си, приказки обичам, а ябълките хрупкам смело, макар да съм не Марко, а магаричка охранена със сладичка халвичка. От рими чудни е тази поема,халва е сладка ,но получи се дилема- сега как ще дочакам по нататък и частите последни да опитам и сладко-сладко със фантазията аз политам. Благодаря!
  • Наде, Иржи, благодаря Ви! Очаква Ви още 16 пъти "следва..." и приказката ще свърши. Илияна, благодаря за "любими". До нови срещи, приятели!
  • Ох,не ми се искаше да свършва....Да беше нащракал две части,Любо...Завидно умение имаш -хем разказваш,хем е в изискана мерена реч!Поздравления!
  • Благодаря, за сладкодумието! Чакам продължението!
  • Лина и Светличка, благодаря Ви!
  • Любо, героите, така добре изографисани от Теб, аз вярвам, че ще донесат на всеки удоволствие, и че ще се възцари самото то навред... Поздравления!
Предложения
: ??:??