Тримата братя и златната ябълка - 5_
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ПЕТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
НАЙ-МАЛКИЯТ БРАТ ПОЕМА ЛЪКА
Отново се изтърколи една година
и ето че най-малкият от трите сина,
застана пред баща си и изрече:
„Накрай и моят ред настъпи вече!
Благослови ме тате, тая нощ,
ще взема лък и остър нож
и мисля да поема към гората,
дано овардя ябълката от ламята.
„Ех, сине!” - промълвил бащата -
там, дето не успяха твойте братя,
ти мислиш ли, че ще се справиш,
та от ламята зла да ни избавиш?
Щом си решил - на добър час,
но кон да дам не мога вече аз,
ти знаеш, че изяде ги ламята,
остана само Марко във саята,
ако не те е срам, в яхъра е – яхни го
и към гората смело пришпори го!”
„Не ме е срам!” - тихо синът отвърна,
усмихна се, чевръсто се обърна
и към яхъра се отправи,
с магарето да се оправи,
но то си прояви ината,
запънато до яслата с тревата.
Все пак, накрая, ура-тута,
синът на двора го избута,
юздите бързо му постави,
възседна го и се отправи
към Тилилейската гора,
а Марко здраво изрева,
ушите гордо си напери,
дори земята потрепери
от вихрения му галоп
и от невиждания скок,
с който то зида прескочи
и към гората се насочи.
Подире му се вдигна дим,
а Месецът - невъзмутим,
прехапа устни от почуда
от тази Маркова възбуда,
дори дърветата в гората,
от страх направиха му път,
а птиченцата във гнездата,
до смърт уплашени мълчат.
Пред запъхтяното магаре
и неговия смел ездач
внезапно Петко се изправи -
неустрашимият пазач.
„Стой!” – плашилото извика,
„Къде препускаш в този час?”
Отвърнал брата на Страшника:
„За ламята дошъл съм аз!”
„Убий я бате – ще помагам,
без мене за къде си ти?
Честта си на пазач залагам,
че халата ще победим!
Ламята в полунощ като пристигне
и щом глава към ябълката вдигне,
пред нея смело аз ще се изправя,
гласа си тъй на мечка ще преправя,
че злият звяр от страх ще потрепери
във мене погледа си той ще впери,
а ти без много да се чудиш и се маеш
я удряй по главата както знаеш!”
„Това добре - юнакът смел изрече -
но смятам, че дошло е време вече,
да се заеме всеки със делата,
за да се справим ние със ламята!
Сега на онова дърво, което,
разперило е клони до сенцето,
ще се покача и ще се прикрия,
дано оттам ламята да убия!”
Настана полунощ и гръм затътна,
плашилото се вцепени, изтръпна,
че нейде нависоко, над гората,
пробляснаха очите на ламята,
която към дървото се насочи,
към ябълката тя език проточи –
огромен като огнена лопата
и в този миг прониза го стрелата.
Ужасен рев процепи тишината,
плашилото се просна на земята,
а Марко се прескунди презглава
щом ламята просъска след това:
„Мислете му, когато оздравея,
ще се завърна и кат’ суховея,
оттук ще мина и ще изгоря
и вас, и Тилилейската гора!”
Край на пета част!
Следва…
© Любомир Попов All rights reserved.
