Тринадесет
Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.
Този свят е на път да се срине тотално,
Бог отгоре задрасква последното днес.
Само долу Стоян като пряспа е бялнал
десетте си овце и овчарския пес.
Той така и не чу за световната лудост...
Хапна хлебец и сол и си легна към шест.
Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!
Две овце се обагнили кротко нощес.
И се цветна на къра последното утро,
а денят се разлисти, от слънце облян...
Повъртя се бездомен и легна във скута
като третото агне на оня Стоян.
Този свят се затри! Падна в собствена бездна.
После Бог го издуха... Ненужно перце!
А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,
още води тринадесет бели овце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ники Комедвенска Все права защищены
