Aug 1, 2014, 7:09 PM

Тринадесет

7.8K 27 30

Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.

Този свят е на път да се срине тотално,
Бог отгоре задрасква последното днес.
Само долу Стоян като пряспа е бялнал
десетте си овце и овчарския пес.

Той така и не чу за световната лудост...
Хапна хлебец и сол и си легна към шест.
Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!
Две овце се обагнили кротко нощес.

И се цветна на къра последното утро,
а денят се разлисти, от слънце облян...
Повъртя се бездомен и легна във скута
като третото агне на оня Стоян.

Този свят се затри! Падна в собствена бездна.
После Бог го издуха... Ненужно перце!
А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,
още води тринадесет бели овце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Комедвенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е,Библията нарича този Стоян Исус Христос -Пастира и той наистина ще се погрижи за Своите овце!
  • По един жив Стоян на всеки 13 овце ако имаше...Де късмет?!
  • Ех.
  • Великолепно, като всичко твое!
    Не всичко хубаво, е от тебе написано, но всичко, написано от тебе, е хубаво!
    Тук само "сопата", за такова стихотворение, не ми се струва хубава дума. Може би да е "метнал гега на рамо"?
    Ясно е, че Стоян е метнал не гега, а тояга през рамо; и че сопата е по-близо до тоягата, отколкото гегата. Но навява асоциация за побойник.
  • Много правилно и различно поднесена истина!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...