Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
4 апр. 2022 г., 14:25  

То трийсет монети и Юда изкара 

  Поэзия » Другая
465 2 12

Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.

 

Сияеш, блестяща наглед и перата,
ти – святкащи пъстри – пауница съща.
В очите на другите – все най-добрата...
Открадната болката – двойно се връща.

 

Поела си кръста си, с няколко чужди.
И жалко и смешно е. И ми се гади...
Запълваш на егото липси и нужди,
сама се изгаряш в измислени клади.

 

А някъде горе, тъй кротичко свети
и Богу говори звездица – самичка:
"Спаси ме, мой Боже, от лъжепоети,
след тях не остана ни цвете, ни птичка!"

 

И камъни трупаш, висока камара,
и ръфаш, и късаш, ръмжиш настървено...
 То трийсет монети и Юда изкара,
а клетва държи до девето колено...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Човек да съм май поначало е грях
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Поэзия » Другая
Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...
  452  6  6 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изстрел в десятката!
  • И ковчега и крилата си ги ковем сами, Роси.
  • Тези твои думи са като пирони, Наде! Ковеш с тях, за едни ковчег, за други крила!
  • Благодаря, Марийче! Разпознала се е и стих ми е посветила (не тук), ама аз - блейка. Поне ми олекна.
  • Много сериозно ме разтресе написаното от теб, Наде. А как ли се чувства тази персона "творец", на която е посветено стихотворението ти, ми е трудно да си представя. Блестящата наглед с пера "святкащи пъстри - пауница съща", която
    " запълва на егото липси и нужди" със сигурност ще се разпознае в твоите стихове. А аз мога само да ти ръкопляскам за произведението , с което поставяш плагиатството на осъдителна метафорична стрелба с огнените си думи!👏❤️ Браво!👏
  • Ще ти дам моята капела, Пепи, но да знаеш, че е с рогца и лесно "хвръква".
  • Отвя ми главата, да му мисли тая пауница...
    Сега сериозно, изумителна е силата на думите ти - да разказват истории, да пресъздават чувства, да галят и да раняват дълбоко. А ти ги владееш до съвършенство. Свалям ти шапка!
  • Не става дума за мен, Лина. Благодаря ти! Маркони, писали сме по едно и също време. Благодаря ти!
  • Много истинско !
  • Ех, Наде, дано не откраднат и от това...
  • Това тлееше в мен като запален контейнер, сенсей дълго, много дълго. И явно му е дошло времето. Иначе пуши, вони и трови.
  • Много ми хареса - ударно и въздействащо.
Предложения
: ??:??