Триптих- Моряци
Триптих- Моряци
1.
От умора тялото боли
и душата стене уморена-
боже мой, дали, дали
има край Стихията под мене!..
Чак до хоризонта е вода,
но след него пак е тя- водата...
Само от вода ли е Света?..
Сушата?..Не е ли тя оттатък?..
Не!..И там е пак вода!..
И Живота даже ми тежи,
но мечтата като птица лека
цяла нощ безсънна ще кръжи
за да търси към брега пътека...
2.
От Вятъра в моретата
лицата загрубяха,
ръцете от въжетата
в мазоли отмаляха,
плътта ни като чирози
вълните осолиха...
...И само: на илюзии
до днес не се наситихме!...
3.
А тоя Свят открит е от моряците
и всичките познати брегове
до днес са отбелязани със знаците
на бели кости в общи гробове...
Жестоко право пада се на Първите-
Светът да носи техни имена,
но да живеят не с връстниците си,
а в паметта на други времена!..
д-р Коста Качев,
нейде в Пасифика
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
