29 янв. 2013 г., 08:21  

Триптих- Моряци

570 0 2

 

Триптих- Моряци

1.

От умора тялото боли

и душата стене уморена-

боже мой, дали, дали

има край Стихията под мене!..

 

Чак до хоризонта е вода,

но след него пак е тя- водата...

Само от вода ли е Света?..

Сушата?..Не е ли тя оттатък?..

 

Не!..И там е пак вода!..

 

И Живота даже ми тежи,

но мечтата като птица лека

цяла нощ безсънна ще кръжи

за да търси към брега пътека...

2.

От Вятъра в моретата

лицата загрубяха,

ръцете от въжетата

в мазоли отмаляха,

 

плътта ни като чирози

вълните осолиха...

...И само: на илюзии

до днес не се наситихме!...

3.

А тоя Свят открит е от моряците

и всичките познати брегове

до днес са отбелязани със знаците

на бели кости в общи гробове...

 

Жестоко право пада се на Първите-

Светът да носи техни имена,

но да живеят не с връстниците си,

а в паметта  на други времена!..

 

д-р Коста Качев,

нейде в Пасифика

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вярно е, че има пропуск при пунктуацията,но се предполага, че е от печатането. Понякога самата клавиатура пропуска дори букви и ако не се обърне внимание на това, то вече се счита за грешка. Иначе стихотворението доставя удоволствие, когато го четеш задълбочено. Поздравления за автора!
  • Много ми хареса стихотворението. Страхотно е. Само имам една лека забележка относно пунктуацията. Многоточието винаги се състои от три точки, независимо, че е комбинирано с въпросителен или удивителен знак. А иначе... поздрави за написаното!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...