29 ene 2013, 8:21  

Триптих- Моряци

  Poesía » Otra
572 0 2

 

Триптих- Моряци

1.

От умора тялото боли

и душата стене уморена-

боже мой, дали, дали

има край Стихията под мене!..

 

Чак до хоризонта е вода,

но след него пак е тя- водата...

Само от вода ли е Света?..

Сушата?..Не е ли тя оттатък?..

 

Не!..И там е пак вода!..

 

И Живота даже ми тежи,

но мечтата като птица лека

цяла нощ безсънна ще кръжи

за да търси към брега пътека...

2.

От Вятъра в моретата

лицата загрубяха,

ръцете от въжетата

в мазоли отмаляха,

 

плътта ни като чирози

вълните осолиха...

...И само: на илюзии

до днес не се наситихме!...

3.

А тоя Свят открит е от моряците

и всичките познати брегове

до днес са отбелязани със знаците

на бели кости в общи гробове...

 

Жестоко право пада се на Първите-

Светът да носи техни имена,

но да живеят не с връстниците си,

а в паметта  на други времена!..

 

д-р Коста Качев,

нейде в Пасифика

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярно е, че има пропуск при пунктуацията,но се предполага, че е от печатането. Понякога самата клавиатура пропуска дори букви и ако не се обърне внимание на това, то вече се счита за грешка. Иначе стихотворението доставя удоволствие, когато го четеш задълбочено. Поздравления за автора!
  • Много ми хареса стихотворението. Страхотно е. Само имам една лека забележка относно пунктуацията. Многоточието винаги се състои от три точки, независимо, че е комбинирано с въпросителен или удивителен знак. А иначе... поздрави за написаното!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...