jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
29.01.2013 г., 8:21  

Триптих- Моряци

566 0 2

 

Триптих- Моряци

1.

От умора тялото боли

и душата стене уморена-

боже мой, дали, дали

има край Стихията под мене!..

 

Чак до хоризонта е вода,

но след него пак е тя- водата...

Само от вода ли е Света?..

Сушата?..Не е ли тя оттатък?..

 

Не!..И там е пак вода!..

 

И Живота даже ми тежи,

но мечтата като птица лека

цяла нощ безсънна ще кръжи

за да търси към брега пътека...

2.

От Вятъра в моретата

лицата загрубяха,

ръцете от въжетата

в мазоли отмаляха,

 

плътта ни като чирози

вълните осолиха...

...И само: на илюзии

до днес не се наситихме!...

3.

А тоя Свят открит е от моряците

и всичките познати брегове

до днес са отбелязани със знаците

на бели кости в общи гробове...

 

Жестоко право пада се на Първите-

Светът да носи техни имена,

но да живеят не с връстниците си,

а в паметта  на други времена!..

 

д-р Коста Качев,

нейде в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • milena611 (Милена Петрова)
    milena611 (Милена Петрова)
    Вярно е, че има пропуск при пунктуацията,но се предполага, че е от печатането. Понякога самата клавиатура пропуска дори букви и ако не се обърне внимание на това, то вече се счита за грешка. Иначе стихотворението доставя удоволствие, когато го четеш задълбочено. Поздравления за автора!
  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Много ми хареса стихотворението. Страхотно е. Само имам една лека забележка относно пунктуацията. Многоточието винаги се състои от три точки, независимо, че е комбинирано с въпросителен или удивителен знак. А иначе... поздрави за написаното!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0