25 июл. 2009 г., 08:12

Триптих за мама

1.5K 0 34

 

* * *

 

Чакам те

         да влезеш

               с тихи стъпки

                               във съня.

 

Идваш ти

         неземна

               и безсмъртна

                               във стиха...

 

 

 

* * *

 

Как ми липсват само,

майчице добра,

силното ти рамо,

мъдрите слова,

ведрата усмивка,

топлата ръка...

 

Никога тъй близка

ти не си била...

 

 

* * *

 

Заветът ти, във нас изгрял,

лекува мъката ни тежка:

достойно който е живял,

достойно и смъртта посреща.

 

 

                                

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...