25.07.2009 г., 8:12

Триптих за мама

1.5K 0 34

 

* * *

 

Чакам те

         да влезеш

               с тихи стъпки

                               във съня.

 

Идваш ти

         неземна

               и безсмъртна

                               във стиха...

 

 

 

* * *

 

Как ми липсват само,

майчице добра,

силното ти рамо,

мъдрите слова,

ведрата усмивка,

топлата ръка...

 

Никога тъй близка

ти не си била...

 

 

* * *

 

Заветът ти, във нас изгрял,

лекува мъката ни тежка:

достойно който е живял,

достойно и смъртта посреща.

 

 

                                

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...