Tриста дъждовни години
Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра,
чужди прозорци окъпа,
пробвах да бъда добра,
но добротата е скъпа.
Времето спряло съвсем,
дъжд от чадъри и думи,
чужди под мокрия трем,
с вятър лъжлив помежду ни...
Просто не искам да знам,
всички чадъри са сини,
чакат ме, някъде там,
триста дъждовни години.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
