Tриста дъждовни години
Плаках отдавна. Преди.
После чадъри валяха.
Приказки вятър реди,
дом ми предсказа и стряха.
Капчици ситни събра,
чужди прозорци окъпа,
пробвах да бъда добра,
но добротата е скъпа.
Времето спряло съвсем,
дъжд от чадъри и думи,
чужди под мокрия трем,
с вятър лъжлив помежду ни...
Просто не искам да знам,
всички чадъри са сини,
чакат ме, някъде там,
триста дъждовни години.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
