7 окт. 2010 г., 15:58

Триъгълник

1.4K 1 2

ТРИЪГЪЛНИК

 

Внезапно събуждане –

сякаш някой ми бе ударил шамар!

Не беше пробуждане,

а от съня влязох в буден кошмар...

 

Усещах по себе си

познатия твой аромат...

Но тебе те нямаше –

не бях вече част от твоя нов свят.

 

Защо продължаваме

да храним с енергия тази агония.

Сякаш, по навик  - да страдаме?

По някаква странна, нелепа ирония...

 

Тя беше избраната!

Аз вече бях спомен красив...

Но ето, че пак не отказах поканата

да пазиме пламъка в нас още жив.

 

Достойнство погубено

за нежни целувки и мъничко страст.

С надежди подкупено

и на себични желания в окови и власт...

 

Как се оказах с чувства излъгани?!?

В капан на съдбата – аз, ти и тя...

Бях станала ъгъл в триъгълник –

най-„тъпия” ъгъл в света!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...