7 окт. 2010 г., 15:58

Триъгълник

1.4K 1 2

ТРИЪГЪЛНИК

 

Внезапно събуждане –

сякаш някой ми бе ударил шамар!

Не беше пробуждане,

а от съня влязох в буден кошмар...

 

Усещах по себе си

познатия твой аромат...

Но тебе те нямаше –

не бях вече част от твоя нов свят.

 

Защо продължаваме

да храним с енергия тази агония.

Сякаш, по навик  - да страдаме?

По някаква странна, нелепа ирония...

 

Тя беше избраната!

Аз вече бях спомен красив...

Но ето, че пак не отказах поканата

да пазиме пламъка в нас още жив.

 

Достойнство погубено

за нежни целувки и мъничко страст.

С надежди подкупено

и на себични желания в окови и власт...

 

Как се оказах с чувства излъгани?!?

В капан на съдбата – аз, ти и тя...

Бях станала ъгъл в триъгълник –

най-„тъпия” ъгъл в света!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...