7.10.2010 г., 15:58

Триъгълник

1.4K 1 2

ТРИЪГЪЛНИК

 

Внезапно събуждане –

сякаш някой ми бе ударил шамар!

Не беше пробуждане,

а от съня влязох в буден кошмар...

 

Усещах по себе си

познатия твой аромат...

Но тебе те нямаше –

не бях вече част от твоя нов свят.

 

Защо продължаваме

да храним с енергия тази агония.

Сякаш, по навик  - да страдаме?

По някаква странна, нелепа ирония...

 

Тя беше избраната!

Аз вече бях спомен красив...

Но ето, че пак не отказах поканата

да пазиме пламъка в нас още жив.

 

Достойнство погубено

за нежни целувки и мъничко страст.

С надежди подкупено

и на себични желания в окови и власт...

 

Как се оказах с чувства излъгани?!?

В капан на съдбата – аз, ти и тя...

Бях станала ъгъл в триъгълник –

най-„тъпия” ъгъл в света!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мандаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...