Oct 7, 2010, 3:58 PM

Триъгълник

  Poetry » Love
1.4K 1 2

ТРИЪГЪЛНИК

 

Внезапно събуждане –

сякаш някой ми бе ударил шамар!

Не беше пробуждане,

а от съня влязох в буден кошмар...

 

Усещах по себе си

познатия твой аромат...

Но тебе те нямаше –

не бях вече част от твоя нов свят.

 

Защо продължаваме

да храним с енергия тази агония.

Сякаш, по навик  - да страдаме?

По някаква странна, нелепа ирония...

 

Тя беше избраната!

Аз вече бях спомен красив...

Но ето, че пак не отказах поканата

да пазиме пламъка в нас още жив.

 

Достойнство погубено

за нежни целувки и мъничко страст.

С надежди подкупено

и на себични желания в окови и власт...

 

Как се оказах с чувства излъгани?!?

В капан на съдбата – аз, ти и тя...

Бях станала ъгъл в триъгълник –

най-„тъпия” ъгъл в света!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мандаджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....