Триъгълник
Триъгълник
Ти опърли до пясък краката ми
и в косата пшеницата сряза до слама.
Два бунара, дълбоки до земни гърди,
са очите ми с люспи от златна омая.
Рамената ми пламват от твойта ръка,
на гърдите ми никне карминено цвете,
тия бели платна те лъстят да твориш
нечовешки мечти от обич до пепел.
Може би ще възкръсна в сълзи,
може би ще ме има във друга,
с вятъра (луда – не луда) ще избягам от тук,
нищо, слънце, че беше любовното чудо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Георгиева Все права защищены
