9 авг. 2013 г., 22:03

Триъгълник

611 0 3

Триъгълник

 

Ти опърли до пясък краката ми

и в косата пшеницата сряза до слама.

Два бунара, дълбоки до земни гърди,

са очите ми с люспи от златна омая.

 

Рамената ми пламват от твойта ръка,

на гърдите ми никне  карминено цвете,

тия бели платна те лъстят да твориш

нечовешки мечти от обич до пепел.

 

Може би ще възкръсна в сълзи,

може би ще ме има във друга,

с вятъра (луда – не луда) ще избягам от тук,

нищо, слънце, че беше любовното чудо...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...