Триъгълник
Триъгълник
Ти опърли до пясък краката ми
и в косата пшеницата сряза до слама.
Два бунара, дълбоки до земни гърди,
са очите ми с люспи от златна омая.
Рамената ми пламват от твойта ръка,
на гърдите ми никне карминено цвете,
тия бели платна те лъстят да твориш
нечовешки мечти от обич до пепел.
Може би ще възкръсна в сълзи,
може би ще ме има във друга,
с вятъра (луда – не луда) ще избягам от тук,
нищо, слънце, че беше любовното чудо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
