Триъгълник
Ти опърли до пясък краката ми
и в косата пшеницата сряза до слама.
Два бунара, дълбоки до земни гърди,
са очите ми с люспи от златна омая.
Рамената ми пламват от твойта ръка,
на гърдите ми никне карминено цвете,
тия бели платна те лъстят да твориш
нечовешки мечти от обич до пепел.
Може би ще възкръсна в сълзи,
може би ще ме има във друга,
с вятъра (луда – не луда) ще избягам от тук,
нищо, слънце, че беше любовното чудо...
© Златина Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
