15 мая 2020 г., 12:24

Трохи от любов

1.1K 10 21

С трепереща ръка

трохи събирам,

по друма на живота

аз вървя

любов изронена

на късчета прибирам

и слагам до сърцето,

да я съхраня.

В реки от чувства

по течение се спусках

политах във въртоп

от страст

любовта си да загубя

лекомислено допуснах

с греховете в ада слизах,

в огнената паст.

Щастието търсих,

за мене бе химера

любовта раздавах

на всеки кръстопът

сега събирам я,

но трябваше да проумея

че Щастие,Любов

все заедно вървят.

 

Варна,Гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...