С трепереща ръка
трохи събирам,
по друма на живота
аз вървя
любов изронена
на късчета прибирам
и слагам до сърцето,
да я съхраня.
В реки от чувства
по течение се спусках
политах във въртоп
от страст
любовта си да загубя
лекомислено допуснах
с греховете в ада слизах,
в огнената паст.
Щастието търсих,
за мене бе химера
любовта раздавах
на всеки кръстопът
сега събирам я,
но трябваше да проумея
че Щастие,Любов
все заедно вървят.
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
