С трепереща ръка
трохи събирам,
по друма на живота
аз вървя
любов изронена
на късчета прибирам
и слагам до сърцето,
да я съхраня.
В реки от чувства
по течение се спусках
политах във въртоп
от страст
любовта си да загубя
лекомислено допуснах
с греховете в ада слизах,
в огнената паст.
Щастието търсих,
за мене бе химера
любовта раздавах
на всеки кръстопът
сега събирам я,
но трябваше да проумея
че Щастие,Любов
все заедно вървят.
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
