Трохи за гълъба...
Аз искам да те имам цялата,
а не в откъснати моменти,
в разпръснати трохи от залъци
на гладен за любов в студеното.
Във утрото да срещам погледа
на твоите обичащи очи,
в които винаги ще има пролет
от щастие на влюбени сълзи.
Такива дни и нощи ми отиват -
облечен във мечти и лудост,
а не в нюанси на горчивото
кошмари, мъчни да сънувам.
Аз искам да те имам - истинска
безмълвно ме желай. Да те усещам
и всяка дума, ненаписана,
ще разпознавам с твоя шепот.
Красиво е навън и някак приказно.
Ноември ще вали. Неспирно есенен,
а ти ужасно ще си липсваща
и все ще ми напомняш песните -
за дъжд, за болка, бездихания,
две чаши вино пред камината,
от двете ни тела - сияния,
които стоплят даже зимата.
Поисках ли ти много? Не, не мисля.
С трохите ще нахраня гълъба
самотен като мен, улисан
във полет, замечтан. До сбъдване...
Danny Diester
28.10.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
