Трохи за гълъба...
Аз искам да те имам цялата,
а не в откъснати моменти,
в разпръснати трохи от залъци
на гладен за любов в студеното.
Във утрото да срещам погледа
на твоите обичащи очи,
в които винаги ще има пролет
от щастие на влюбени сълзи.
Такива дни и нощи ми отиват -
облечен във мечти и лудост,
а не в нюанси на горчивото
кошмари, мъчни да сънувам.
Аз искам да те имам - истинска
безмълвно ме желай. Да те усещам
и всяка дума, ненаписана,
ще разпознавам с твоя шепот.
Красиво е навън и някак приказно.
Ноември ще вали. Неспирно есенен,
а ти ужасно ще си липсваща
и все ще ми напомняш песните -
за дъжд, за болка, бездихания,
две чаши вино пред камината,
от двете ни тела - сияния,
които стоплят даже зимата.
Поисках ли ти много? Не, не мисля.
С трохите ще нахраня гълъба
самотен като мен, улисан
във полет, замечтан. До сбъдване...
Danny Diester
28.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
