31.10.2017 г., 10:22

Трохи за гълъба...

885 9 8

Аз искам да те имам цялата,
а не в откъснати моменти,
в разпръснати трохи от залъци
на гладен за любов в студеното.
Във утрото да срещам погледа
на твоите обичащи очи,
в които винаги ще има пролет
от щастие на влюбени сълзи.
Такива дни и нощи ми отиват -
облечен във мечти и лудост,
а не в нюанси на горчивото
кошмари, мъчни да сънувам.
Аз искам да те имам - истинска
безмълвно ме желай. Да те усещам
и всяка дума, ненаписана,
ще разпознавам с твоя шепот.
Красиво е навън и някак приказно.
Ноември ще вали. Неспирно есенен,
а ти ужасно ще си липсваща
и все ще ми напомняш песните -
за дъжд, за болка, бездихания,
две чаши вино пред камината,
от двете ни тела - сияния,
които стоплят даже зимата.
Поисках ли ти много? Не, не мисля.
С трохите ще нахраня гълъба
самотен като мен, улисан
във полет, замечтан. До сбъдване...

 

Danny Diester
28.10.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...