Трохички

Поэзия

615 2 6

Събирам трохи от любов и доверие

на бяла погача. Но вече е стара -

изсъхна. И зная си, зная си - време е -

такава била, казват, "мойта попара".

От сълзи размекват коравите залъци,

до вчера нахранили нечий живот.

Принцесите тръгнаха. В техните замъци

светът е различен от моя. И нов.

Замесват си своите бели погачи

със техни мечти.Всичко май се повтаря.

Дано след прекрасната младост, по здрача

да имат трохички поне за "попара".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dansyto (Данаил Таков)

Браво, Деа!
Принцесите тръгнаха. В техните замъци
светът е различен от моя. И нов.

2020-03-27T18:16:09+02:00
ДИС (Деа)

Благодаря ви момичета ! Меся нова "погача ".Това е писано в такъв момент,в който е имало само трохи...

2018-11-22T15:16:41+02:00
Веси_Еси (Еси)

Не се задоволявай с трохите - това е съветът ми. Харесах стихчето! Поздрави!

2018-11-22T09:48:51+02:00
LiaNik (И.К.)

"От сълзи размекват коравите залъци,
до вчера нахранили нечий живот." - май и аз като Хел съм за нова погача.

2018-11-21T12:54:18+02:00
Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Не трябва да се задоволяваме с трохи, а да си омесим нова погача!

2018-11-21T11:28:06+02:00