Трохички
Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци,
до вчера нахранили нечий живот.
Принцесите тръгнаха. В техните замъци
светът е различен от моя. И нов.
Замесват си своите бели погачи
със техни мечти.Всичко май се повтаря.
Дано след прекрасната младост, по здрача
да имат трохички поне за "попара".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
