Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци,
до вчера нахранили нечий живот.
Принцесите тръгнаха. В техните замъци
светът е различен от моя. И нов.
Замесват си своите бели погачи
със техни мечти.Всичко май се повтаря.
Дано след прекрасната младост, по здрача
да имат трохички поне за "попара".
© Деа All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
