Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци,
до вчера нахранили нечий живот.
Принцесите тръгнаха. В техните замъци
светът е различен от моя. И нов.
Замесват си своите бели погачи
със техни мечти.Всичко май се повтаря.
Дано след прекрасната младост, по здрача
да имат трохички поне за "попара".