Tрохички от душа
Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири,
а вятърът пак жалопойно свири,
разрошва с пръсти моите коси,
аз моля го: — Или ми донеси,
снегът мечтан, или млъкни! Проклет,
е този сушав февруари.
И аз не знам какво не е наред,
коприва дланите ми пари.
Денят ми някак тегаво започва,
пробили трудно глинестата почва,
кокичета белеят... ,но нали,
за белотата точно ме боли.
И в небосвод от гарги станал чер,
врабче теши ме, както знае.
И праща ми сред грака мил хабер:
—Ще видиш, че не е безкраен
и ще си тръгне бързо Малък Сечко,
ти само следвай тънката пътечка...
Изроних стих – трохички от душа,
дано и днес с любов те утеша.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
