12 дек. 2011 г., 11:36

Тройка с Бяла маймуна

830 0 6

Какво знаеш ти
за моята Бяла маймуна?
Невидимо си мълчи,
на гърба ми увиснала,
в менгеме гумено
стиснала гушата ми.

 

Никога не си виждал, нали,

белезите от зъби
по юмруците ми? Болят
прогорени шепите ми
от скрити думи.

 

Продължавай да ме прегръщаш!
Белите ни беди
в белия мрак,
като бели маймуни,
остават невидими.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах...особено финала!
  • И на мен страшно ми допадна.
  • Ако става дума за съдбата и за раните, които оставя вътре в нас, значи съм го разбрала, и значи ми е харесало, и значи, че ми станало кофти, че и на моя гръб виси една маймуна, мамка и!
  • Инвентивно! Така се пише поезия - да внушава, а не да обяснява познатото.Хареса ми.
  • На мен ми е малко тъжно.!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...