28 июл. 2006 г., 13:04

TРОШИЦА БОЛКА

1.1K 0 18
               Трошица  болка


Тъгата впива ноктите отровни в мен,
отхапва къс горчив - душа от въглен,
отпива от плача ми - еликсир солен,
пронизвайки ме с поглед празен, стъклен.

Изгубена в безвремието сянка бледосива,
безцелно лутаща се в призрачния брод -
трошица болка съм в ръката костелива,
отронена от спомен за един живот...


26.07.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-обичам да виждам усмихната Белоснежка,
    но и стиховете тъжни много ми харесват!
    Гуш*, Гери!
  • Много оригинално.
  • трошица болка съм в ръката костелива,
    отронена от спомен за един живот...
    !!!
    Много е хубаво Гери!
    Поздрав и слънчеви усмивки
  • Нямам думи,стиха ти докосна нещо много дълбоко вътре в мен
  • Гери, още веднъж имам повод да те поздравя и повод да се извиня ... Реагирах първосигнално

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....