Тъгата впива ноктите отровни в мен, отхапва къс горчив - душа от въглен, отпива от плача ми - еликсир солен, пронизвайки ме с поглед празен, стъклен.
Изгубена в безвремието сянка бледосива, безцелно лутаща се в призрачния брод - трошица болка съм в ръката костелива, отронена от спомен за един живот...
Благодаря ви, приятели! Прегръщам ви и ви целувам!
Злати, радвам се, че редовно ме четеш! Относно "еликсира" - с "и" е, проверих още когато публикувах "Любовен еликсир"
А Белоснежка... сърцето й е изпълено с любов, но понякога умът ражда тъжни стихове! Поздрави на всички!
Интересен е мотива за ръката костелива. Когато виждах стих от Белоснежка, все си представях наситени и копнежни за любов стихове. Гери, чета те най-редовно, наистина пишеш хубаво. Ако имаш време, провери еликсири - май се пише с е - елексири. Не съм сигурна.
Поздравявам те за този твой стих.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
но и стиховете тъжни много ми харесват!
Гуш*, Гери!