Jul 28, 2006, 1:04 PM

TРОШИЦА БОЛКА

  Poetry
1.1K 0 18
               Трошица  болка


Тъгата впива ноктите отровни в мен,
отхапва къс горчив - душа от въглен,
отпива от плача ми - еликсир солен,
пронизвайки ме с поглед празен, стъклен.

Изгубена в безвремието сянка бледосива,
безцелно лутаща се в призрачния брод -
трошица болка съм в ръката костелива,
отронена от спомен за един живот...


26.07.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-обичам да виждам усмихната Белоснежка,
    но и стиховете тъжни много ми харесват!
    Гуш*, Гери!
  • Много оригинално.
  • трошица болка съм в ръката костелива,
    отронена от спомен за един живот...
    !!!
    Много е хубаво Гери!
    Поздрав и слънчеви усмивки
  • Нямам думи,стиха ти докосна нещо много дълбоко вътре в мен
  • Гери, още веднъж имам повод да те поздравя и повод да се извиня ... Реагирах първосигнално

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...