28.07.2006 г., 13:04

TРОШИЦА БОЛКА

1.1K 0 18
               Трошица  болка


Тъгата впива ноктите отровни в мен,
отхапва къс горчив - душа от въглен,
отпива от плача ми - еликсир солен,
пронизвайки ме с поглед празен, стъклен.

Изгубена в безвремието сянка бледосива,
безцелно лутаща се в призрачния брод -
трошица болка съм в ръката костелива,
отронена от спомен за един живот...


26.07.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-обичам да виждам усмихната Белоснежка,
    но и стиховете тъжни много ми харесват!
    Гуш*, Гери!
  • Много оригинално.
  • трошица болка съм в ръката костелива,
    отронена от спомен за един живот...
    !!!
    Много е хубаво Гери!
    Поздрав и слънчеви усмивки
  • Нямам думи,стиха ти докосна нещо много дълбоко вътре в мен
  • Гери, още веднъж имам повод да те поздравя и повод да се извиня ... Реагирах първосигнално

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...