15 февр. 2020 г., 14:23

Трптих: Моряци...

520 0 0

 

Трптих: Моряци...

1.

От умора тялото боли

и душата стене уморена-

боже мой, сега дали

има край Стихията под мене!..

 

Чак до хоризонта е вода,

но след него пак е тя- водата...

Само от вода ли е Света?..

Сушата?..Не е ли тя оттатък?..

 

Не!..И там е пак вода!...

 

И Живота даже ми тежи,

но мечтата като птица лека

цяла нощ безсънна ще кръжи

за да търси към брега пътека...

 

2.

От Вятъра в моретата

лицата загрубяха,

ръцете от въжетата

с мазоли отмаляха,

плътта ни като чирози

вълните осолиха...

 

Душите на илюзии

и път – не се наситиха...

3.

А тоя Свят открит е от Моряците

и всичките познати брегове

зловещо се белязани със знаците

на бели кости в общи гробове...

 

Жестоко право пада се на Първите –

светът да носи техни имена,

но да живеят не с връстниците си,

а  в  паметта  на други времена!..

                 

...едно време в Пасифика

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...