Трптих: Моряци...

1.

От умора тялото боли

и душата стене уморена-

боже мой, сега дали

има край Стихията под мене!..

Чак до хоризонта е вода,

но след него пак е тя- водата...

Само от вода ли е Света?..

Сушата?..Не е ли тя оттатък?..

Не!..И там е пак вода!...

И Живота даже ми тежи,

но мечтата като птица лека

цяла нощ безсънна ще кръжи

за да търси към брега пътека...

2.

От Вятъра в моретата

лицата загрубяха,

ръцете от въжетата

с мазоли отмаляха,

плътта ни като чирози

вълните осолиха...

Душите на илюзии

и път – не се наситиха...

3.

А тоя Свят открит е от Моряците

и всичките познати брегове

зловещо се белязани със знаците

на бели кости в общи гробове...

Жестоко право пада се на Първите –

светът да носи техни имена,

но да живеят не с връстниците си,

а  в  паметта  на други времена!..

...едно време в Пасифика