30 янв. 2025 г., 11:07  

Труден интеграл

433 5 13

ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ

Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът е пепелище грозно,
понеже ме напускаш ти.

В мълчанието зрее буря.
Но в лабиринта на съня
към болката ми кой притуря
безкрайно чувство за вина?

Страхувах ли се да покажа
каквото се таеше в мен
и колко много си ми важен,
дори такъв – несподелен?

Обичах бръчката дълбока
и погледа – препълнен с вик.
След тебе прагът ли изохка,
или вратата се преви?

Нима се скрива в миша дупка
последната искра любов?
Ти с чувствата си – неподкупни,
за липсите не си готов.

Потегляй – пътища широки.
И много хлопнати врати.
И неизследвани посоки –
в които се загубваш ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...