30 янв. 2025 г., 11:07  

Труден интеграл

420 5 13

ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ

Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът е пепелище грозно,
понеже ме напускаш ти.

В мълчанието зрее буря.
Но в лабиринта на съня
към болката ми кой притуря
безкрайно чувство за вина?

Страхувах ли се да покажа
каквото се таеше в мен
и колко много си ми важен,
дори такъв – несподелен?

Обичах бръчката дълбока
и погледа – препълнен с вик.
След тебе прагът ли изохка,
или вратата се преви?

Нима се скрива в миша дупка
последната искра любов?
Ти с чувствата си – неподкупни,
за липсите не си готов.

Потегляй – пътища широки.
И много хлопнати врати.
И неизследвани посоки –
в които се загубваш ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...