Jan 30, 2025, 11:07 AM  

Труден интеграл

  Poetry » Love
417 5 13

ТРУДЕН ИНТЕГРАЛ

Да си отидеш – бе прогноза
на много зъл математик.
Градът е пепелище грозно,
понеже ме напускаш ти.

В мълчанието зрее буря.
Но в лабиринта на съня
към болката ми кой притуря
безкрайно чувство за вина?

Страхувах ли се да покажа
каквото се таеше в мен
и колко много си ми важен,
дори такъв – несподелен?

Обичах бръчката дълбока
и погледа – препълнен с вик.
След тебе прагът ли изохка,
или вратата се преви?

Нима се скрива в миша дупка
последната искра любов?
Ти с чувствата си – неподкупни,
за липсите не си готов.

Потегляй – пътища широки.
И много хлопнати врати.
И неизследвани посоки –
в които се загубваш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...