В мене спорят разум и сърце.
Сърцето иска, това за което мечтае
всяка нощ - теб, а разумът желае
справедлива да съм - мой не си.
Дълго всяка нощ те спорят
и на висок тон си говорят.
Всеки на своето мнение държи,
като не приемат компромиси.
Всеки път си казвам - разумът печели,
но видя ли те, отново в мен се пораждат копнежи,
за всичко, което може да бъде,
и сърцето веднага властта си връща.
Всеки ден този кръговрат се повтаря,
а и те са инати, с тях не може да се разговаря.
Искам най-сетне да измисля някакво умно решение,
но моето сърце крещи - „Аз не съм за пренебрегване”.
Сега сърцето написало е молба,
за да изпълни своята мечта.
Ясно е каква е - искам да съм с теб
и разумът добре знае всеки ред.
Но инат е и не отстъпва,
но и на сърцето кураж не му липсва.
Спорят те отново и отново,
но и двамата имат право.
Вярно е - мой не си, засега,
но не се знае какво ще стане след това.
Ще изчакам, ще премисля,
но да съм губещата не мисля.
Да съм егоист не съм свикнала,
да съм добра и примерна съм привикнала,
но в този случай печели сърцето -
с теб ще съм - въпреки нея и разумното.
© Валерия Минева Все права защищены