3.10.2009 г., 23:27

Труден избор

1.5K 0 3

В мене спорят разум и сърце.

Сърцето иска, това за което мечтае
 всяка нощ - теб, а разумът желае
справедлива да съм - мой не си.

Дълго всяка нощ те спорят
и на висок тон си говорят.
Всеки на своето мнение държи,
като не приемат компромиси.

 Всеки път си казвам - разумът печели,
 но видя ли те, отново в мен се пораждат копнежи,
 за всичко, което може да бъде,
и сърцето веднага властта си връща.

Всеки ден този кръговрат се повтаря,
 а и те са инати, с тях не може да се разговаря.
Искам най-сетне да измисля някакво умно решение,
но моето сърце крещи - „Аз не съм за пренебрегване”.

 Сега сърцето написало е молба,
за да изпълни своята мечта.
Ясно е каква е - искам да съм с теб
 и разумът добре знае всеки ред.

Но инат е и не отстъпва,
но и на сърцето кураж не му липсва.
Спорят те отново и отново,
но и двамата имат право.

 Вярно е - мой не си, засега,
но не се знае какво ще стане след това.
 Ще изчакам, ще премисля,
но да съм губещата не мисля.

Да съм егоист не съм свикнала,
да съм добра и примерна съм привикнала,
 но в този случай печели сърцето -
с теб ще съм - въпреки нея и разумното.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...