Oct 3, 2009, 11:27 PM

Труден избор

  Poetry » Love
1.5K 0 3

В мене спорят разум и сърце.

Сърцето иска, това за което мечтае
 всяка нощ - теб, а разумът желае
справедлива да съм - мой не си.

Дълго всяка нощ те спорят
и на висок тон си говорят.
Всеки на своето мнение държи,
като не приемат компромиси.

 Всеки път си казвам - разумът печели,
 но видя ли те, отново в мен се пораждат копнежи,
 за всичко, което може да бъде,
и сърцето веднага властта си връща.

Всеки ден този кръговрат се повтаря,
 а и те са инати, с тях не може да се разговаря.
Искам най-сетне да измисля някакво умно решение,
но моето сърце крещи - „Аз не съм за пренебрегване”.

 Сега сърцето написало е молба,
за да изпълни своята мечта.
Ясно е каква е - искам да съм с теб
 и разумът добре знае всеки ред.

Но инат е и не отстъпва,
но и на сърцето кураж не му липсва.
Спорят те отново и отново,
но и двамата имат право.

 Вярно е - мой не си, засега,
но не се знае какво ще стане след това.
 Ще изчакам, ще премисля,
но да съм губещата не мисля.

Да съм егоист не съм свикнала,
да съм добра и примерна съм привикнала,
 но в този случай печели сърцето -
с теб ще съм - въпреки нея и разумното.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...